75% от младите до 24 г. не ги разпознават, най-много

 
75% от младите до 24 година не ги разпознават, най-вече са свързани със здравето, споделя Мария Габриел С папа Франциск споделяме обща визия за развиване и потребление на новите технологии, които слагат индивида в центъра Ако доброволните ограничения против дезинформацията не дадат резултат, ще променяме законите Час по медийна просветеност в учебните заведения Искам България да е районен водач в основаването на европейския суперкомпютър Липсват 300 000 ІТ експерти, а скоро 90% от работните места ще изискват цифрови умения България е преди всичко в Европа по брой на дамите, заети в бранша на цифровите технологии 47% от дамите политици в Европа са получавали онлайн закани за живота си
Мария Габриел е европейски комисар по въпросите на цифровата стопанска система и общество от юли 2017 година В класацията на изданието за европейска политика " Политико " се подрежда измежду 40-те най-влиятелни политици за петгодишния мандат 2014-2019 година През 2018 година е удостоена с няколко награди, измежду които премията „ Жени с въздействие в Европа 2018 “ в категория „ Талант в политиката “ и най-престижната премия на Италия " Златна ябълка " на фондация " Мариса Белисарио " за върхови достижения на дамите.
Мария Габриел е лидер на листата на ГЕРБ за европарламента.

- Г-жо Габриел, при представянето на предизборната платформа за европарламента ГЕРБ разгласи борбата с дезинформацията и подправените вести за своя цел №1. Казахте че ще работите за Европейска платформа за битка с дезинформацията. Как ще постигнете това?
- Всеки може да способства за битката с дезинформацията. Наистина има доста неща, които вършим на европейско ниво. Работим със обществените медии, тъй че да лимитират разпространяването на дезинформация. Създадохме европейска платформа на доверените проверители на обстоятелства, тъй че те да могат да си сътрудничат между тях и да работят по-бързо и точно. По създание, Европейската комисия дава техническа помощ на консорциум от университети и съществуващи проверители на обстоятелства. Тази техническа помощ се състои да вземем за пример в цифрови принадлежности, които оказват помощ за разкриването на изкуствено разпространяване на дадена информация. Платформата приема и формата на банален достъп до нашите статистически бази данни, която е значителен източник на инфромация сега на инспекцията на обстоятелствата. Мрежата от проверяващите обстоятелства остава изцяло самостоятелна. Освен това, дружно с страните членки разработихме взаимни насоки за киберсигурност, характерни във връзка с дезинформацията и изборите. Създадохме европейска система за бързо предизвестие, тъй че страните да могат всекидневно да споделят най-хубавите практики и да се предизвестяват взаимно при положение на проблем. Всички тези неща са нови – нищо от това не съществуваше преди година.
- Фалшивите вести са бичът на нашето време. Като еврокомисар по цифровизацията вие поведохте борба с тях. Какви са идващите ви стъпки, с цел да се подсигурява на европееца опцията да получи вярна и точна информация?
- Изминахме не дребен път в битката с дезинформацията. Предстои още. На този стадий е значимо да проследим осъществяването на уговорките, които представители на рекламната промишленост и онлайн платформи, измежду които са и трите най-големи обществени платформи Google, Facebook и Туитър, поеха за използване на Кодекса за положителни практики против дезинформацията. Бях ясна с тях през септември 2018 година, че желая да им дам още един късмет да покажат, че отговорността им подхожда на равнището на въздействие, което имат във връзка с дезинформацията. Предстои да излезе следващият месечен отчет за постигнатите от платформите резултати. През януари желаех да показват такива отчети всеки месец до европейските избори. Ако доброволните ограничения не дадат резултатът, който желаеме, си резервираме правото да мислим и за законодателство.
- Кой разпостранява подправените вести, в коя област те са най-вече и по какъв начин да ги разпознаем?
- 83 на 100 от европейските жители считат, че подправените вести са опасност за нашата народна власт. Те могат обаче да бъдат даже рискови за индивида, изключително когато става дума за опазване на здравето. Колко постоянно четем в интернет за чудодейни медикаменти, които могат да лекуват от тежки заболявания за няколко дни? Здравето е измежду областите с най-голямо разпространяване на подправени вести, тъй като те въздействат върху страстите и страховете на хората, да вземем за пример когато става дума за имунизациите. Околната среда също е област, в която подправените вести са мощно публикувани и разсънват огромни опасения в хората. А по какъв начин да ги разпознаем? Един от ориентирите е съдържащите се гръмки думи в заглавието, които да притеглят вниманието. Когато хората се изправят пред такива вести, постоянно би трябвало да ревизират техния източник, има ли създател обявата, да съпоставят източниците на информация. Днес да вземем за пример 75% от младите сред 15 и 24 години не разпознават подправените вести и това е обезпокоително.
- Как ще предпазите ГЕРБ от подправените вести в предизборната акция?
- Никой не е застрахован от това да стане обект на дезинформация. За страдание се губи прекалено много сила, която би могла да се употребява за нещо градивно, когато се постанова да опровергаваш откровени лъжи. Но опълчването на дезинформацията е в дейностите ни – всеки ден работа и отново работа за хората. Останалото го споделих – отговорност на платформите, бистрота на спонсорираното наличие, унищожаване на подправени профили и страници във Facebook. Все повече ще си приказваме и за дейната роля на рекламодателите.
- Предвиждате медийна просветеност от учебно заведение. Как ще стане това?
- Вярвам в ролята на образованието за повишение на устойчивостта ни на дезинформацията. Високото равнище на медийна просветеност е от значително значение, когато приказваме за опцията на жителите да взимат осведомени решения. Нужно е активизиране на всички равнища. Стъпка в тази посока беше инициираната от мен първа Европейска седмица на медийната просветеност. През март в цяла Европа се организираха стотици събития и се веселя, че България също се включи интензивно. Исках да дам видимост на хората, които всеки ден се борят с това предизвикателство – от учителите по история до дребните групи от възпитаници и студенти, неправителствените организации. Благодарна съм им! Целта е да идентифицираме принадлежности, които да предоставим на хората за да могат да разграничават вярната от погрешната информация. Това е нужно да се случва още в ученическа възраст и по тази причина предложих въвеждане на самобитен час по медийна просветеност в учебните заведения.
- Създаването на европейски суперкомпютър до 2023 година е една от огромните ви упоритости. Как България ще се включи в този развой и по какъв начин ще стане водач?
- Искам да видя България като районен водач в основаването на европейски суперкомпютър. Затова и проведох конференция през 2018 година, която беше основна за ускорение на този развой. Какво заварих през 2017 година? Декларацията за основаване на суперкомпютър беше подписана единствено от 8 страни членки. Липсваше финансиране, нямаше законодателен инструмент. Днес, единствено година и половина по-късно, взаимното дружество EuroHPC сплотява съвсем всички страни членки и ще разполага с финансиране в началото от 1 милиард евро. Повярвайте ми, в средата на интервала да намерим 1 милиард евро за вложения не беше по никакъв начин елементарно. Голямата ми цел е до края на 2022 година Европа да разполага със суперкомпютърна инфраструктура от международна класа, която да бъде налична за всички - потребителите от университетските среди, индустрията и дребните и междинни предприятия, обществения бранш. Това ни е належащо, тъй като суперкомпютрите поддържат и развиването на водещи научни, публични и промишлени приложения в доста области. Говорим за персонализирана медицина, биоинженерство, прогнозиране на времето и справяне с изменението на климата, разкриване на нови материали и медикаменти, изследване на петрол и газ, планиране на нови самолети, коли и умни градове. С две думи – суперкомпютрите не са нещо далечно, а технология, водеща до директни изгоди за хората и предприятията.
- В първата независима стратегия Цифрова Европа има заделени 9,2 милиарда евро. За какво са те и за какви суми може да се пребори България?
- Новата стратегия Цифрова Европа е мое предложение. Ще работя тя да остане като български триумф. Радвам се, че сътрудниците ми в Европейската комисия, членовете на Европейския парламент и Съвета поддържаха предлагането ми, тъй като тя ще ни даде опция да отговорим на редица провокации. Стартовата ми позиция беше една констатация: няма страна членка, която да може да се оправи сама с пет основни провокации на новото ни време. Дошъл е моментът Европа да влага, с цел да не загуби дефинитивно мястото си на водач в новите технологии.
Искам тази стратегия да бъде стратегия на бъдещето, в центъра на която остават жителите. Ето за какво преди всичко слагам образованието.
- Защо?
- Защото и през днешния ден ни липсват към 300 000 експерти с високи цифрови умения. От друга страна, напълно скоро до 90% от работните места ще изискват най-малко базово равнище на цифрови умения и компететности. 700 милиона евро ще бъдат вложени за образованието на експерти, които да могат да отговорят на потребностите както в нововъзникващите технологии, по този начин и в областта на киберсигурността да вземем за пример. Второ, предвиждаме 2 милиарда евро вложения в киберсигурност, тъй като е нужно да повишим потенциала на целия Европейски Съюз за битка с киберзаплахите. Всеки жител ще има изгода от това, тъй като през днешния ден всички имаме мобилни устройства, компютри, поддържаме връзка доста постоянно онлайн. Трето, по програмата ще бъдат заделени 2,7 милиарда евро за построяването на европейски суперкомпютър. Това също е доста значим приоритет, тъй като суперкомпютрите ни оказват помощ за по-добро лекуване, предугаждане на метеорологичната конюнктура с огромна акуратност и още доста други сфери на приложение. Четвъртият приоритет на Цифрова Европа е развиването на изкуствения разсъдък, за което сме планували 2,45 милиарда евро. Тези средства ще насърчат научните проучвания и нововъведения, като в същото време вниманието ни остава върху публичното и икономическото влияние на изкуствения разсъдък с акцент върху етичните правила. На пето място ще влагаме в цифровизиране на обществената администрация, тъй че да дава цифрови обществени услуги като медицински, просветителни, правни и други, предвиждаме 1,3 милиарда евро. Освен всичко друго, стратегия " Цифрова Европа " ще поддържа основаването на цифрови иновационни хъбове, а моята цел е подобен да има във всеки район на Европа. В тези центрове за цифрови нововъведения могат да се тестват нови бизнес модели, да се дават цифрови решения на предприятията, да се вършат образования за внедряване на цифрови технологии.
- Какво ще съставляват районните осведомителни хъбеве и като цяло какви стратегии предвиждате да поддържат цифровизацията на локално ниво? На какви пари може да разчита страната ни?
- Вече имаме програмата за безвъзмезден безжичен високоскоростен интернет на публични места WIFI4EU. Програмата е извънредно сполучлива и предлагам да бъде продължена в идващия дълголетен бюджет на Европейски Съюз. Само в първата покана по програмата финансиране от 15 000 евро за създаване на точки за свободен достъп до интернет завоюваха 113 български общини, т.е. 54% от кандидатствалите. Програма Цифрова Европа, за която към този момент споделих, ще работи също за всеки европейски жител, за всяко дружество, за всеки район. Другата ми цел е във всеки район да има дигитален иновационен хъб, който да дава на всяко дружество, без значение от сферата на активност, помощ за внедряване на нововъведения. Тези хъбове действат на правилото „ на едно гише “ и всеки може да има достъп до тях, в случай че има потребност от помощ в региона на цифровите технологии. Към това прибавяме плануваните вложения за съвременно земеделие, учредено на нововъведения. Такива са да вземем за пример програмата AgriSmartHub и 10-те милиарда евро по новата стратегия Хоризонт Европа. Освен това, в Европейския обществен фонд съм предложила да се заделят средства за образования в цифрови умения и сътрудниците ми одобриха това предложение. България ще има еднакъв достъп до всички планувани средства с останалите страни членки. Следващите месеци обаче ще са решаващи в договарянията за новия бюджет на Европейски Съюз 2021-2029 и по тази причина е значимо да отстояваме единна позиция в отбрана на българските ползи.
- Предвиждате 3D цифровизация на паметниците на културата в Европа. Как България ще се включи в процеса?
- Само 10% от културното ни завещание е цифровизирано. Но културата за мен е доста значим приоритет, тъй като показва нашата европейска и национална еднаквост. На 9 април тази година, 24 европейски страни подписаха Декларация за съдействие за ускорение на цифровизацията на културното завещание. Те ще работят в по-тясно съдействие за по-добро потребление на най-съвременните цифрови технологии за повишение на видимостта на нашето богато европейско културно завещание, за възстановяване на достъпа на жителите до него. Паневропейската самодейност за 3D цифровизация на артефакти, монументи и обекти на културата ще има стопански изгоди в браншове като туризма, образованието, креативната промишленост. Днес в бранша на културата работят над 300 000 души. 7,8 милиона работни места в Европейски Съюз индиректно са свързани с културното завещание. Цифровизацията може да играе изключителна роля за запазването на културното ни завещание, изключително когато от ден на ден и повече жители имат достъп до просвета посредством интернет. Това са доходи, това е еднаквост, това е Европа.
- Каква е програмата за дамите в областта на цифровите технологии?
- България е преди всичко в Европа по брой на дамите, заети в бранша на цифровите технологии – 30% при приблизително за Европейски Съюз 16%. Преди две години, Европейски Съюз нямаше тактика за поощряване по-голямото посланичество на дамите в ИКТ бранша. Днес тя е реалност с помощта на моите и на екипа ми старания. Жените съставляват 52% от популацията на Европа, само че все още съставляват единствено 30% от бизнесмените, 32% от икономическите водачи и едвам 15% от работните места в техническия бранш в Европейски Съюз. Тяхното присъединяване е по-ниско във висшето управление в множеството европейски страни. Изследванията демонстрират, че в учебно заведение 90% от девойките се интересуват от технологии. След това обаче, на 1 000 приключили висше обучение дами, единствено 24 са в ИКТ компетентност, а едвам 6 от тези 24 са заети професионално в бранша. Ето за какво показах тактика за повече дами в технологиите, която осъществяваме с съответни ограничения. За да насърча изпълнителните шефове на водещи европейски софтуерни и аудио-визуални компании да основат по-привлекателна за дамите среда, предизвиках Декларация за приобщаваща бизнес среда. Освен това сложих началото на Европейска мрежа за дамите в региона на цифровите технологии, която да свързва сходни организации в целия Европейски Съюз. Продължавам да работя и с медийната промишленост и рекламодателите, с цел да създадат нужното от аудиовизуалните артикули да бъдат изключени половите стандарти и да насърчаваме салдото сред половете на и отвън екрана. Не на последно място, давам персонален образец посредством акцията No women, no panel. Тя е в поддръжка на всички дами специалисти в ИКТ бранша – не одобрявам присъединяване в конференции, в която дамите специалисти не вземат участие интензивно.
- Разкажете повече за онлайн насилието над дами. Каква е вероятността дамите да бъдат унизени онлайн?
- 27 пъти по-висока е вероятността дамите да бъдат унизени онлайн, в сравнение с мъжете. За да променим тази отрицателна наклонност, сложих началото на акция #DigitalRespect4Her. При стартирането й през април приканих всички претенденти на европейските избори, политици, промишленост и гражданско общество да се причислят към акцията и всички дружно да допринесем за това онлайн средата да стане място, отразяващо общите европейски полезности като свободата на словото, равенството сред мъжете и дамите и взаимното почитание. Радвам се, че акцията поддържаха също ръководителят на Европейския парламент Антонио Таяни и ръководителят на Групата на ЕНП Манфред Вебер. 47% от дамите политици в Европа декларират, че са получавали закани за живота им, обезчестяване и побой по време на техния мандат. 28% от дамите, претърпели онлайн принуждение, са лимитирали значително наличието си в интернет. А това лимитира правото на дамите да бъдат дейни участници в политическия и публичен живот. Ето за какво тази акция е апел за по-решителен отговор на онлайн насилието, което е несъвместимо с нашите основополагащи европейски полезности, които би трябвало да отстояваме онлайн по този начин, както и офлайн.
- Готова ли е Европа да реагира на киберзаплахи и хакерски офанзиви по време на Евроизборите? Очаквате ли хибридна война?
- Подготовката да защитим провеждането на свободни и почтени избори започнахме още през септември 2018 година Тогава Европейската комисия отправихме рекомендация до страните членки да основат национални мрежи за изборно съдействие, включващи и органи в региона на киберсигурността. Групата за съдействие в региона на мрежовата и осведомителна сигурност, дружно с Агенцията на Европейски Съюз за киберсигурност и Европейската комисия, създаде насоки за отбрана на мрежите и осведомителните системи от закани за киберсигурността. Това ще даде опция на органите бързо да откриват евентуални закани, да обменят информация и да реагират координирано. Тази поредност от ограничения беше нужна, тъй като злонамерените лица от ден на ден употребяват киберпространството, с цел да получават и манипулират информация. Кибератаките може да имат за цел сдобиването и потреблението на чувствителни данни, с цел да се повлияе да вземем за пример избирателен резултат, като се подкопае доверието в даден претендент или в акция. През април беше извършено и упражнение-симулация с фиктивни хакерски атаки, с цел да се тества способността на страните членки да обменят информация в действително време и да противодействат на хакерски атаки. Така че са направени действителни стъпки за по-добра киберзащита на нашия либерален развой и от общите старания на всички зависи да отговорим по допустимо най-хубавия метод на киберзаплахите.
- Кои са най-големите ви победи в Европейския парламент и Европейската комисия от 2009 година до момента?
- Гордея се най-вече с връзката с хората, която не съм прекъсвала към този момент 10 години. Тази връзка е най-големият ми капитал. Програмата Цифрова Европа е съответен образец и израз на тази връзка, тъй като тя не пристигна от нищото. Направих предлагането въз основа на стотици срещи и полемики със заинтригувани лица – учители, младежи, представители на ИКТ бранша, учени, експерти…Това е единствено един от образците за визията ми за правене на европейски политики – т.е. да отговорим на потребностите на бранш и хора, а не да постановяваме решения, несъответстващи на тези потребности. Създаването на програмата за заплатен стаж за студенти „ Цифрова опция “, самодейността за безвъзмезден интернет от най-голямата до най-малката община WIFI4EU, тактиката за битка с дезинформацията, Цифровата стратегия за Западните Балкани и намаляването на цените на роуминга, либерализирането на визовия режим за ОАЕ и редица други страни отвън Европейски Съюз са единствено част от достиженията през годините. Те имат общ индикатор: действителна, измерима изгода в всекидневието на хората.
- Имахте визита при папата на „ четири очи “. Какво си казахте?
- Говорихме за нашите християнски полезности, за ролята на новите технологии за одобряването им, за културата и образованието. Радвам се, че с папа Франциск споделяме обща визия за развиване и потребление на новите технологии, които слагат индивида в центъра. Откроихме мощно нуждата от етични правила за потребление на изкуствения разсъдък и засилена битка с дезинформацията. Усетих поддръжката му за напъните ми Европа да е дейна по тези тематики. Впечатли ме надписът върху медала с герба за 6-ата година от папството му, който ми подари. На него е изписано, че никой не е по-голям от мира и всичко може да бъде изгубено с война. Мирът, добротата, човечността са добродетели, които могат да ни оказват помощ да останем единни и съпричастни едни към други във време, в което Европа и ние като нейни жители имаме потребност от това. Радвам се, че по време на историческата му аудиенция в България, с министър-председателя Бойко Борисов още веднъж насочиха това обръщение за мир и религия в положителното.
- Как ще коментирате обстоятелството че Българска социалистическа партия изпревари ГЕРБ с един %, съгласно 3 социологически организации. Как ще съумеете да стопите тази разлика?
- За нас в ГЕРБ е значимо какъв е дневният ред на хората и по какъв начин можем да допринесем за възстановяване на тяхното всекидневие. За това обитаемото им място да стане привлекателно за младежите и за вложения. Показваме го поредно с работа, работа и отново работа. Имаме и своите неточности, за които обаче сме посочили, че можем да носим отговорност. Опит, познания и отговорност характеризират екипа от претенденти за евродепутати, който повеждам. Градили сме през годините облика на България като постоянен и благонадежден сътрудник. Сега търсим поддръжка, с цел да работим за отбрана на националния ни интерес в Европа и допринесем за обединена, сигурна и амбициозна Европа. За България, задаваща цели в европейския дневен ред. Така, както премиера Борисов, Българското председателство, ние в Европейската комисия и Европейския парламент го направихме със Западните Балкани.
- Как ще коментирате обстоятелството, че ваш конкурент и лидер на евролистата на Българска социалистическа партия е Елена Йончева-човек с обвиняване за пране на пари в изключително огромни размери и платена гаранция?
- България е правова страна и способените институции съблюдават буквата на закона. Всеки, който е престъпил законовите правила или има подозрение за това би трябвало да бъде разследван. Отговорността е за всеки.
- Обичате да четете. Кои са 3-те ви обичани книги?
- Много са. И до през днешния ден прелиствам обичаната от детството ми книга „ Когато бях дребен “ на Добри Немиров, тъй като демонстрира нравственото създаване на индивида, приказва за смисъла на живота, за положителното, обичта и доверието. Друга обичана книга ми е „ Престъпление и наказване “ на Достоевски. От по-новите одобрявам доста „ 21 урока за 21 век “ на Харари. Обичам българските създатели, които последните години ни радват с нови творби – Бърдаров, Карабашлиев, Господинов.
- Любима мисъл или откъс?
- Когато през 2009 година бях определена за евродепутат за първи път, направих собствен уебсайт, с цел да осведомявам жителите за всичко, обвързвано с работата ми. " Давай най-хубавото от себе си " – това мото, което съм възприела за принцип на работа, посреща всеки клиент на страницата. Този принцип не отстъпвам и до през днешния ден.